Николай Хайтов

Николай Хайтов

Николай Александров Хайтов е български писател, белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“.

Николай Хайтов е роден е на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село,след което започва сам да си изкарва хляба в Пловдив. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От 1946 постъпва на работа в родопските гори. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП – 1966 – 1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.

През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 година от левкемия и е погребан в Централни гробища — София.

Произведения

Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

„Съперници“ (1957)
„Искрици от огнището“ (1959)
„Разбулена Родопа“ (1960)
„Писма от пущинаците“ (1960)
„Хайдути“ – очерци (1960)
„Старите у дома“ (1962)
„Смолян“ (1962)
„Жени хайдутки“ (1962)
„Матей Миткалото“ (1964)
„Шумки от габър“ (1965)
„Румяна войвода“ (1965)
„Родопски властелини“ (1965)
„Диви разкази“ (1967)
„Ламята“ (1970)
„Магьосникът от Брезе“ (1979)
„Хвъркатото корито“ (1979)
„Родопските комити разказват“ (1972)
„Капитан Петко Войвода“ (1974)
„Разкази и есета“ (1984)
„Да възседнеш глиган“ (1985)
„Бодливата роза“ (1975)
„Вълшебното огледало“ (1981)
„Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
„Гробът на Левски“ (1987)
„Светогорски Записки“ (1987)
„Избрани произведения“ (1989)
„Дневници“
„Родопски властелини“
„Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
„През сито и решето“ (2003, посмъртно)
„Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
„Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
„Алото“

По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ (1981),“Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица „Семейство Калинкови“.

Укипедия

Автор: administrator

Екипът на Виатан Системс Ко