Николай Хайтов

Николай Александров Хайтов е български писател, белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“.

Николай Хайтов е роден е на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село,след което започва сам да си изкарва хляба в Пловдив. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От 1946 постъпва на работа в родопските гори. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП – 1966 – 1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.

През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 година от левкемия и е погребан в Централни гробища — София.

Произведения

Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

„Съперници“ (1957)
„Искрици от огнището“ (1959)
„Разбулена Родопа“ (1960)
„Писма от пущинаците“ (1960)
„Хайдути“ – очерци (1960)
„Старите у дома“ (1962)
„Смолян“ (1962)
„Жени хайдутки“ (1962)
„Матей Миткалото“ (1964)
„Шумки от габър“ (1965)
„Румяна войвода“ (1965)
„Родопски властелини“ (1965)
„Диви разкази“ (1967)
„Ламята“ (1970)
„Магьосникът от Брезе“ (1979)
„Хвъркатото корито“ (1979)
„Родопските комити разказват“ (1972)
„Капитан Петко Войвода“ (1974)
„Разкази и есета“ (1984)
„Да възседнеш глиган“ (1985)
„Бодливата роза“ (1975)
„Вълшебното огледало“ (1981)
„Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
„Гробът на Левски“ (1987)
„Светогорски Записки“ (1987)
„Избрани произведения“ (1989)
„Дневници“
„Родопски властелини“
„Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
„През сито и решето“ (2003, посмъртно)
„Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
„Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
„Алото“

По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ (1981),“Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица „Семейство Калинкови“.

Укипедия

Греъм Грийн

Хенри Греъм Грийн (Henry Graham Greene) е английски писател, драматург и критик.

Той е роден на 2 декември 1904 г.Автор е на голям брой романи, в които разглежда различни етични и политически проблеми в съвременния свят.

Още през студентските си години публикува статии и разкази. През 1926 г. се премества в Лондон и работи за вестник Таймс . През 1927 г. се жени, но впоследствие се развежда. След това се впуска в доста любовни авантюри, като една от тях е с шведската актриса Анита Бьорк.

Грийн е автор на романите „Силата и славата“, „Същността на нещата“, „Краят на любовната история“, „Тихият американец“, „Нашият човек в Хавана“, „Пътешествия с леля ми“ и др.


Произведения
Самостоятелни романи

The Man Within (1929)
The Name of Action (1930)
Rumour At Nightfall (1931)
Ориент-експрес, Stamboul Train (1932) – издадена и като „The Orient Express”
It’s a Battlefield (1934)
The Bear Fell Free (1935)
Кръвна връзка, England Made Me (1935) – издадена и като „The Shipwrecked”
Наемен убиец, A Gun for Sale (1936) – издадена и като „This Gun For Hire”
Кеят на злото, Brighton Rock (1938)
Тайният агент, The Confidential Agent (1939)
Същността на нещата, The Heart of the Matter (1940)
Силата и славата, The Power and the Glory (1940) – издадена и като „The Labyтrinthine Ways”
The Ministry of Fear (1943)
Третият, The Third Man (1950)
Краят на любовната история, The End of the Affair (1951)
Loser Takes All (1955)
Тихият американец, The Quiet American (1955)
Нашият човек в Хавана, Our Man in Havana (1958)
Безнадежден случай, A Burnt-Out Case (1960)
Комедиантите, The Comedians (1966)
Пътешествия с леля ми, Travels with My Aunt (1969)
Почетният консул, The Honorary Consul (1973)
Човешкият фактор, The Human Factor (1978)
Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря, Doctor Fischer of Geneva: or The Bomb Party (1980)
Монсеньор Кихот, Monsignor Quixote (1982)
Getting to Know the General (1984)
Десетият, The Tenth Man (1985)
Капитана и врагът, The Captain and the Enemy (1988)

Сборници

Babbling April (1925) – поеми
Nineteen Stories: Passion, Suspense and Violence (1947)
A Sense of Reality: A Collection of Short Stories (1950)
Twenty-One Stories (1954)

„The End of the Party“ (1929)
„The Second Death“ (1929)
„Proof Positive“ (1930)
„I Spy“ (1930)
„A Day Saved“ (1935)
„Jubilee“ (1936)
„Brother“ (1936)
„A Chance For Mr Lever“ (1936)
„The Basement Room“ (1936) – адаптиран от филма „The Fallen Idol“
„The Innocent“ (1937)
„A Drive in the Country“ (1937)
„Across the Bridge“ (1938)
„A Little Place Off the Edgware Road“ (1939)
„The Case for the Defence“ (1939)
„Alas, Poor Maling“ (1940)
„Men at Work“ (1940)
„When Greek Meets Greek“ (1941) – издаден и като „Her Uncle Versus His Father“
„The Hint of an Explanation“ (1948)
Порнофилмът, „The Blue Film“ (1954)
„Special Duties“ (1954)
„The Destructors“ (1954)

May We Borrow Your Husband?: And Other Comedies of the Sexual Life (1967)
The Portable Graham Greene (1973)
Selected Works (1977)
Favourite Spy Stories (1981) – с Джоузеф Конрад, Алфонс Доде, Лен Дейтън, сър Артър Конан Дойл, Джон льо Каре, Уилям льо Кокс, Волфганг Лоц, Сакс Ромер и Денис Уитли
Collected Short Stories (1987)
The Last Word: And Other Stories (1990)
The End of the Party (1993)
The Collected Plays (2002)
Намек за обяснение, Complete Short Stories (2005)

Пиеси

The Potting Shed (1957)
The Return Of A.J. Raffles (1975)

Новели

No Man’s Land (2004)

Разкази

Awful When You Think of It
Beauty
Chagrin in Three Parts
Cheap in August
The Destructors
Doctor Crombie
The End of the Party
The Invisible Japanese Gentlemen
May We Borrow Your Husband?
Mortmain
The Over-Night Bag
The Root of All Evil
A Shocking Accident
Two Gentle People
A Little Place Off the Edgware Road (1941)
All But Empty (1947)

Документалистика

Journey Without Maps (1936)
The Lawless Roads (1939) – издадена и като „Another Mexico”
British Dramatists (1942)
Why Do I Write: An Exchange of Views between Elizabeth Bowen, Graham Greene and V.S. Pritchett (1948) – с Елизабет Боуен и В.С. Притчет
In Search of a Character: Two African Journals (1961)
Collected Essays (1969)
A Sort of Life (1971)
Pleasure Dome: The Collected Film Criticism 1935-40 (1972)
Lord Rochester’s Monkey: Being the Life of John Wilmot, Second Earl of Rochester (1974)
Ways of Escape (1980)
The Heritage of British Literature (1983) – с Елизабет Боуен, Антъни Бърджис, лорд Дейвид Сесил и Кейт О’Брайън
The Life of Graham Greene. Volume One: 1904 – 1939 (1989) – с Шери Норман
Yours Etc.: Letters to the Press, 1945-89 (1989)
Reflections 1923 – 1988 (1990)
Fragments of Autobiography (1991)
Articles of Faith: The Collected Tablet Journalism of Graham Greene (2006)

Книги за Греъм Грийн

Graham Greene (1963) – от Дейвид Прайс-Джоунс
Graham Greene (1966) – от Дейвид Лодж
Graham Greene: The Films of His Fiction (1974) – от Джийн Д. Филипс
Novels of Graham Greene (1982) – от Дейвид Лодж
Saints, Sinners and Comedians: The Novels of Graham Greene (1984) – от Роджър Шарок
Travels in Greeneland: The Cinema of Graham Greene (1984) – от Куентин Фалк
Graham Greene Country (1986) – от Пол Хогарт
Reader’s Guide to Graham Greene (1988) – от Пол О’Прай
The Life of Graham Greene: 1939-1955 (1994) – от Норман Шери
Graham Greene: An Intimate Portrait – от His Closest Friend and Confidant (1995) – от Леополдо Дюран
Graham Greene: Friend and brother (1995) – от Леополдо Дюран
Graham Greene: The Enemy Within (1995) – от Майкъл Шелдън
Life of Graham Greene: 1904-1939 (1996) – от Норман Шери
Graham Greene’s Thrillers and the 1930s (1996) – от Брайън Даймърт
Graham Greene’s Fictions: The Virtues of Extremity (2000) – от Кейтс Белдридж
Greene on Capri (2000) – от Шърли Хазард
The Life of Graham Greene: 1955-1991 (2004) – от Норман Шери
In Search Of A Beginning: My Life With Graham Greene (2004) – от Мари-Франсоаз Ален и Ивон Клоет
The Third Spring: G.K. Chesterton, Graham Greene, Christopher Dawson and David Jones (2005) – от Адам Шварц
The Films of Graham Greene (2006) – от Ейдриън Уутън
Adrian Wootton
The Human Imperative: A Study of the Novels of Graham Greene (2006) – от Стивън K. Ланд