Историята с Нютон и ябълката

Нютон и ябълката

Дори и хората, които не обичат физиката знаят историята за Нютон и ябълката.  Тя се е превърнала в нарицателно за идването на идея и по-малко се свързва със закона за гравитацията.

На уеб сайта на британското Кралско дружество, което представлява академията на науките на Великобритания, качиха оригинала на историята за  физика Исак Нютон и прословута ябълката. Оригиналният ръкопис датира от 1752 година и в него се описва процесът на осмислянето на случилото се от Нютон. Авторът на ръкописа  е  Уйлям Стакли, приятелят на Нютон и  биограф на физика . Знаменитият момент на падането на ябълковият плод от дървото той описва така:

„След обяда времето се стопли и ние излязохме в градината да пием чай в сянката на ябълката. Той (Нютон) ми каза, че тъпче на едно място и проблемът за гравитацията изцяло владее мислите му. Той се намираше в съзерцателно настроение, когато неочаквано от клона се отбрули ябълка. „Защо ябълките винаги падат перпендикулярно на земята?” – помисли той.”

Счита се, че  историята за падането на ябълката е анекдот, който физикът е представял като забавен пример пред обществото. Решението оригиналът на историята за Нютон и ябълката да стане публично достояние, е взето по повод на 350-годишнината на дружеството.

Както виждаме в оригиналната история не се споменава, че ябълката пада върху главата на Нютон, навярно е паднала някъде около него.  Но безбройните рисунки точно във варианта в който, ябълката пада върху главата на Нютон е символ на сблъсъка на асоциацията с главата /мозъка/, разтърсването му и последвалия проблясък на идеята.

Всъщност вероятността Нютон да седне под друго овощно дърво, не под ябълка би довела до същия резултат. От дървото можеше да падне круша, банан дори мушмула – ефектът щеше да е същия. Всъщност дори да не беше под дърво, а минавайки покрай сграда, от горния етаж да е полетяла саксия… Нютон пак би стигнал до същия извод. Да сме благодарни, че наистина не е минал под прозорец и саксията не го е уцелила по главата – тогава можеше да изпадне в амнезия и фатален край – и край на закона за гравитацията. Но тя, гравитацията съществува и ако не от Нютон, то от някой друг велик ум би била открита рано или късно.

Защото падащата ябълка или каквато и друга асоциация може да  помогне само на гениалния ум да прозре истината за нещата и да види в нещо обикновено гениално откритие.

Затова и ябълката е елемент от нашите емблема и лого.  Сблъсъкът на отключващото събитие и проблясъкът в съзнанието, като блестяща идея.

Й. Богомилова

Автор: Йоланта Богомилова

Творческа личност. занимавам се с графичен и уеб дизайн, приложни изкуства и писане.